Wali (Виолета Томова)
280 1156
23.09.2010 г., 20:45 ч.

Разходка 

  Поезия » Бели стихове
1958 1 10

 

 

 

                                                          Р А З Х О Д К А

 

 

                                        Скитах из небето, забулена в съмнения,

                                         гонех облаците, търсех и мечтите си.

                                         Замерях Слънцето с огризките от обич.

                                         Уцелих го и то изригна някъде в себе си.

                                         Не бе предвиден този взрив, наистина.

                                         Наново хората се възмутиха истински.

                                         Голямата любов е нелегална винаги.

                                         Тя е обреченост, откритие, разпятие.

                                          Взриви и Слънцето. Притъмня наоколо…

                                         Два облака ревниво се сборичкаха.

                                         И затрещяха пак светкавици. Чух вой…

                                          Викът от болката, която задушава…

                                                             Събудих се…

                                          До мен две кучешки очи се давеха във вярност.

                                          Тя покори и бурята, която заскимтя безпомощна.

                                          Заклех се да остана при Земята и при верността

                                           завинаги. Тук някой все ще се зарови в пясъка

                                           и ще премигне сутрин весело към изгрева.

 

                                                                     Wali / Виолета Томова/

 

 

 

 

 

 

© Виолета Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • 🐩!!!
  • Остани здраво стъпила на Земята,Вали!!!
  • Аплодирам те!
    Страхотен стих!
  • "Замерях Слънцето с огризките от обич."

    "До мен две кучешки очи се давеха във вярност.

    Тя покори и бурята, която заскимтя безпомощна"

    Горчиви истини поднесени красиво...
    Аплодисменти и от мен!
  • Страхотно е това:
    "Голямата любов е нелегална винаги.
    Тя е обреченост, откритие, разпятие."

    А с това изречение....
    "Заклех се да остана при Земята и при верността завинаги."

    наистина си се обрекла, но пък просто ме спечели...
    (... понеже повдига ми се от лицемерието и изневерите... и то на хора претендиращи, че обичат...)
  • Голямата любов е нелегална винаги.

    Тя е обреченост, откритие, разпятие.

    Хареса ми!!!Поздравче!
  • Ах,как съм пропуснала!Радвам се,че прочетох...много ми хареса
  • Вярно!!! Сърдечни поздрави, Вили!
  • Много хубав стих!
  • интересно е, харесва ми
Предложения
: ??:??