Р А З Х О Д К А
Скитах из небето, забулена в съмнения,
гонех облаците, търсех и мечтите си.
Замерях Слънцето с огризките от обич.
Уцелих го и то изригна някъде в себе си.
Не бе предвиден този взрив, наистина.
Наново хората се възмутиха истински.
Голямата любов е нелегална винаги.
Тя е обреченост, откритие, разпятие.
Взриви и Слънцето. Притъмня наоколо…
Два облака ревниво се сборичкаха.
И затрещяха пак светкавици. Чух вой… ...