Разходка
Р А З Х О Д К А
Скитах из небето, забулена в съмнения,
гонех облаците, търсех и мечтите си.
Замерях Слънцето с огризките от обич.
Уцелих го и то изригна някъде в себе си.
Не бе предвиден този взрив, наистина.
Наново хората се възмутиха истински.
Голямата любов е нелегална винаги.
Тя е обреченост, откритие, разпятие.
Взриви и Слънцето. Притъмня наоколо…
Два облака ревниво се сборичкаха.
И затрещяха пак светкавици. Чух вой…
Викът от болката, която задушава…
Събудих се…
До мен две кучешки очи се давеха във вярност.
Тя покори и бурята, която заскимтя безпомощна.
Заклех се да остана при Земята и при верността
завинаги. Тук някой все ще се зарови в пясъка
и ще премигне сутрин весело към изгрева.
Wali / Виолета Томова/
© Виолета Томова All rights reserved.
