Разходка
Мигар знаеш, колко обичам
към близката кория да тичам...
И сред природата дивна,
да си сборувам, мирна, мирна.
А около мене твари разни,
едни сухи, други мазни,
баба желва, баба жаба,
катерички да минават...
Да ме със зъркели наблюдават
и да не се страхуват,
биля им хляб подавам.
Че с добро при тях отивам.
А на поляната в тревата
де цъфтят цветята
да поседна, да полегна
и да се опия от аромата
душен на синята теменужка,
на минзухарчето дружка,
на пелин, горчиво биле,
сред цветя се скрило.
И на заник слънце
да се върна като зрънце
у дома, сред челядта голяма
на моите мили татко и мама!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Данова Всички права запазени
