Разходка
Мигар знаеш, колко обичам
към близката кория да тичам...
И сред природата дивна,
да си сборувам, мирна, мирна.
А около мене твари разни,
едни сухи, други мазни,
баба желва, баба жаба,
катерички да минават...
Да ме със зъркели наблюдават
и да не се страхуват,
биля им хляб подавам.
Че с добро при тях отивам.
А на поляната в тревата
де цъфтят цветята
да поседна, да полегна
и да се опия от аромата
душен на синята теменужка,
на минзухарчето дружка,
на пелин, горчиво биле,
сред цветя се скрило.
И на заник слънце
да се върна като зрънце
у дома, сред челядта голяма
на моите мили татко и мама!
© Людмила Данова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Стихотворението си е хубаво. Отговаря на темата и напомнянето на по-старичките думи е много добре, че скоро по-младите вече няма да разбират Иван Вазов, например. А който иска и да не ги знае, ще ги научи.
-
Скитница, благодаря, а за телевизията последните две години гледам само филми...
-
Хареса ми стихчето! Мисля, че по този начин, то отговаря на изискването в предизвикателството и за това не разбирам предните коментирали... И да, няма как да заменим думи като смартфон, таблет, лаптоп и др., но думите - тинейджър, уикенд и още много подобни??? Нямаме ли си хубави български думи за тях? Наблюденията ми са, че всички думи, които са чужди и изместват нашите български и постепенно се вграждат в речта ни е "благодаряние" на медиите! От две години не гледам телевизия и ми е много добре
Желая ти успех! -
Какво губи, зъркели и пенджери ли, които на много места въобще не ги знаят?
Или да прекръстим Оптика на Зъркелница? А "зъркели" до наблюдават не върви, поне да беше гльодат или зяпат! Кория е горичка, и днес се използва, както и заник от поетите най-вече. -
Езика си има начини и форми на обновление. Периодически трябва да се приемат думи, за понятия, които до сегашното време не са имали съответствия. Например смартфон. Каква архаичрна дума би му измислила. Или таблет. Да не стане като - вместо кибрит, да се нарича - драсни пални клечица. Учила съм история на книжовния език в университета и знам, че наистина някои чуждици са излишни. Но според мен, и само според мен, не можем да върнем назад колелото на историята.
-
Антоанета, всеки има право да харесва или да не харесва, аз намирам, че българският език губи от забравени думи, а като се има предвид, че последните години е залят от чуждици, за които също трябва да търсим, поне аз, преводач и техник... Но това си е лично мое мнение! Желая ви чудесен ден!
-
Тука няма толкова неразбираеми думи. Но самия факт да се пише по този начин аз не го одобрявам. Никак не ми е приятно да не мога да разбера какво ми се казва и да търся съдържанието в Гугъла. Да не говоря за уличния речник, диалектните думи, които не съм задължена да ги знам и те по никакъв начин не обогатяват моя език. Скоро имаше стих, в който има словотворчество, поне седем, осем думи си ги беше измислил автора, а и русизми, тях ги нямаше в българските речници, но автора, не му пукаше за това. Желая все пак да ми е ясно за какво се пише. А всъщност не съм неинтелигентна. Да не говорим, че имат "права" над думите и никой не трябва да ги употребява. За какво са ни тогава?
-
Благодаря, направих го, защото смятам, че участието е много важно!
-
Добре дошла в Предизвикателството! 🥰Мигар не знам какво ти е струвало това! Поздравявам те за желанието ти да откликнеш на нашия призив! И нека другите те последват, Люси!👍
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
