Разходка из раята
”Разходка из раята”
Ето мойте думи, ето моят лист.
Разхождам се из София без работа и цел.
Разглеждам хора, сгради... чист провинциалист.
И виждам аз ферари, а до него сив панел.
...
Небрежно подминавам, вдигам рамене.
Замислям се за бедност, глад и суета.
В главата ми с насмешка: Има и по-зле!
Устата силно свита, а от там свирня.
...
И свирката се носи, хора се въртят.
О, значи тези хора чували все пак.
Но думи не проронват. Не... хората мълчат.
Те чуват, но са неми. И клатят се във такт.
...
Тез хора са оставени, от други, не от нас.
Не вярват те на никого, във нищо и въобще.
Тез хора са забравили за собствения глас.
Те чуват свирки само, но не знаят откъде.
...
А аз тук ще остана, да си свиря само.
Докато не дойде човек разгневен.
Докато не дойде и не ме хване за рамо.
И не каже, стига вече, идвай ти със мен!
...
И тогава, доволен, пред всички ще стана.
Ще спра да свирукам, ще тръгна напред.
Щом думи изричат раи пред султана,
значи с раята тук всичко е в ред!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Златков Всички права запазени
