4.02.2025 г., 13:22

Разходка на нощта

479 0 1

Като котка, меко стъпваща по керемиди,
бавно спуска се нощта.
Любопитна през прозорците да види
всичко… до най-дребните неща.

 

Тиха, тайнствена, небрежна,
тя носи своя аромат,
в плен на тайната си нежна,
да приласкае пътник непознат.

 

Прелита тя над булеварди,
над малки улички дори –
беден скитник да уварди,
да бди над него до зори.

 

Не бърза, грациозно се поклаща,
вятърът отмята черна и коса.
На влюбен спомени изпраща –
от нечии очи роса.

 

За миг се спира да послуша
на нощна птица песента,
кацнала на цъфналата круша,
пробудена след есента.

 

На пейка седнала, я чака
свежа и красива пролетта.
Спира – да побъбрят в мрака...
и така, до заранта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...