Feb 4, 2025, 1:22 PM

Разходка на нощта

463 0 1

Като котка, меко стъпваща по керемиди,
бавно спуска се нощта.
Любопитна през прозорците да види
всичко… до най-дребните неща.

 

Тиха, тайнствена, небрежна,
тя носи своя аромат,
в плен на тайната си нежна,
да приласкае пътник непознат.

 

Прелита тя над булеварди,
над малки улички дори –
беден скитник да уварди,
да бди над него до зори.

 

Не бърза, грациозно се поклаща,
вятърът отмята черна и коса.
На влюбен спомени изпраща –
от нечии очи роса.

 

За миг се спира да послуша
на нощна птица песента,
кацнала на цъфналата круша,
пробудена след есента.

 

На пейка седнала, я чака
свежа и красива пролетта.
Спира – да побъбрят в мрака...
и така, до заранта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...