Като котка, меко стъпваща по керемиди,
бавно спуска се нощта.
Любопитна през прозорците да види
всичко… до най-дребните неща.
Тиха, тайнствена, небрежна,
тя носи своя аромат,
в плен на тайната си нежна,
да приласкае пътник непознат.
Прелита тя над булеварди,
над малки улички дори –
беден скитник да уварди,
да бди над него до зори. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up