Разходка в лимузина
Разходка в лимузина
Когато все пак и аз ще тръгна,
по онази пътека – надолу, но стръмна –
начело ще бъда, макар и за кратко – ще водя,
ще се обърна ли, преди да почна да бродя?
Казват – макар да късат сърце от раздяла,
на хора обични, сълзите – Душата (дори отлетяла)
в полъх последен притичва до всеки любим –
целува го бърже, но я тегли нагоре – като дим…
Сънувах наскоро – как влизам във пробна –
(малка и тясна – като в завод гардеробна)
след ревю – манекен, а приличах на мим…
някой почука – „последния грим да свалим!”
Току пред вратата – шпалир от цветя,
а котешката пътечка се изчерпа с това –
дълга, самотна Разходка в Зала „по средата”,
и безкраен флирт с боговете на суетата –
а в една лимузина на „Танатос” (наета за ден)
цяла се беше побрала (заедно с мен)
Животът е пробна – схванах „Играта” –
всичко е тлен , аз – манекен – дреха за Душата…
Дефилето в Големият Сън приключи в куфар (от дърво)
уж „гардероб”, а в него се цяла побирам (пръст, а кънти на дърво…)
публиката си тръгва, и тя, а аз оставам гола – по Душа!
Да те пази Бог от зло! – Отлитай! – каквото било , е било!
Съблечи ме – аз не съм крила! Душо – търси Зарево!
Аз ще те чакам на Тази Земя!
Ренета Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
