Разходка в парка
И тази сутрин съм във парка.И срещам есенния ден... Щом минах мостчето над арка ме срещна вятърът студен. Край мен се стелнаха листата... И пътя ми бе позлатен. С килим постелиха земята. Това се правеше за мен... Макар, че слънцето го няма, и виждам есенно небе, това за мене не е драма, и даже радост ме обзе. И в есенните дни човек живее. И вдишва свеж дъх, със гърди... От радост може да запее, и че е жив, да потвърди! Не ме подтиска и мъглата... А и дъжда не ме мори. Импулси Времето ми праща, и... стимулира ме дори. Ситни дъждеца по килима, и свойта песен ромони... Доволен съм, че есен има... Не са противни тези дни! Но ако слънце се покаже, през облака се прецеди, аз по-щастлив ще бъда даже, и няма да ми досади. 17.10.2011г. София |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
