Разходка в парка

14.08.2012 г., 11:02 ч.

Поезия » Пейзажна

444 0 0

И тази сутрин съм във парка.
И срещам есенния ден...
Щом минах мостчето над арка
ме срещна вятърът студен.

Край мен се стелнаха листата...
И пътя ми бе позлатен.
С килим постелиха земята.
Това се правеше за мен...

Макар, че слънцето го няма,
и виждам есенно небе,
това за мене не е драма,
и даже радост ме обзе.

И в есенните дни човек живее.
И вдишва свеж дъх, със гърди...
От радост може да запее,
и че е жив, да потвърди!

Не ме подтиска и мъглата...
А и дъжда не ме мори.
Импулси Времето ми праща,
и... стимулира ме дори.

Ситни дъждеца по килима,
и свойта песен ромони...
Доволен съм, че есен има...
Не са противни тези дни!

Но ако слънце се покаже,
през облака се прецеди,
аз по-щастлив ще бъда даже,
и няма да ми досади.

17.10.2011г. София

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.