АннаМария (Мариана)
19 38
31.10.2007 г., 20:22 ч.

Разходката 

  Поезия » Друга
800 0 9
 

Разходката

 

До една към морето се стичаха

тесните сгушени улички.

Бяхме  двама - любов ученическа,

а в лицата ни млади надничаха

сто и няколко светли прозореца

и предаваха първата серия

на живота, застинал в истерия.

 

Бяхме само на седемнадесет,

а прозорците бяха мистерия -

не се обичаха във прозорците

и не бяха като във филм.

Зад пердета от тюл и коприна -

картини над масивни бюфети,

зад витринките - златни гондоли

с танцуващи балерини,

тъй изящни и фини - от чужбина,

по диванчета и канапета -

сладки малки възглавнички -  

на райета,

каренца с бродерия,

всякаква кинкалерия,

всякакви хора - заспали,

раздвижени,

хора сами, хора с хора -  

цяла картинна галерия.

 

Сто и няколко светли прозореца

ни предлагаха собствена версия

на прастарата скучна истина,

подредена в  житейски истории.

 

Или може би ни предричаха?

 

И тогава невярващо тичахме

и повтаряхме, че се обичаме,

а прозорците ставаха кадри

от абсурдна трагикомедия -

всички сцени зловещо се сливаха

и героите се размиваха,

бързаха към развръзката,

а със смисъла бяха скъсали.

 

 

До една към морето се спускаха

тесните сгушени улички,

но тогава от страх не налучквахме

как по тях към морето се стигаше.

Ние тичахме -

те се усукваха

и ни връщаха

пак към същите,

стари

къщи намръщени,

които сърдито се скупчваха,

и с прозорци-очи ни надупчваха,

а с екрани ни приковаваха

към поредното повторение

на все същата първа серия.

 

Сто и няколко светли прозореца.

Безшумно, без звук

ни говореха

и безмилостно прожектираха

все същата стара истерия,

с все по-малко пердета прикрита,

направо оголена,

все по-малко мистерия.

 

© Мариана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??