Разигра се коня Шарколия из Маркови равни двори,

разигра се, разцвили се и на Марко проговори:

- Крали Марко, юнак Марко,

вдигай се, Марко, стягай се, за път се, Марко, готви,

че по тъмно, Марко, нощеска,

черкези Ветрен бастисаха, бастисаха, ограбиха,

де що мъжко видеха - заклаха,

де що женско хванаха - заробиха.

Подкараха, Марко, поведоха

млади моми и стари баби,

черни робини да продадат

- бели парици да вземат.

Кога, Марко, жени плачеха,

плачеха и се молеха,

Емин Хасана се смееше,

смееше и им думаше:

- Де ви е, жени, царя български,

царя да дойде да ви отърве?

Притъмня Крали Марко, разлюти се,

па скочи от меки постели,

та обу чизми кожени,

та зави пояс алян,

та тури гугла рошава,

Шарколия по поле подгони

Емин Хасан черкезин да стигне.

Литна пусти Шарколия,

девет била прехвърли,

девет реки прегази,

девет гори преброди,

та в десета гора зелена

Емин Хасана намери

с орда отбрани черкези

и с три синджира робини.

Пипна Марко сабя дипленица:

първи път махна - до трима черкези паднаха,

втори път махна - йощ седем чалми хвръкнаха,

трети път махна - Емин Хасан един остана,

пък и той - ни жив, ни умрял,

смъртник същински, побелял, почернял,

току самин да влезе във гроба.

Пусна си Марко робини, а сетне Емину продума:

- Де бре, бабаите, де бре, пехливанине,

я кажи сега тебе кой ще опази

от яки ръце български?

В чудо се Емина намери,

що ли на Марко да дума?

- Марко ле, Крали Марко,

смили се, Марко, пощади,

товар жълтици ще ти дам,

сърма коприна ще ти проводя,

само да ме не, Марко, затриеш,

та без време млад да погина!

Крали Марко Емину продума:

- Емин Хасане, проклетнико,

колко си народ избил,

по жълтица за душа да взема,

султана си да продадеш,

пак не ще се откупиш!

Върза си Марко Емин Хасана черкезин,

здраво го върза, овърза,

па го по села показваше, по кръчми, по мегдани,

да се види, да се знае, как черкезин за милост моли.

Гледаха млади и стари, гледаха и се чудеха,

Емин Хасана кълняха и си на Марко думаха:

- Хвала тебе, юначе, и от тоя душманин ни отърва!