20.10.2006 г., 21:55 ч.

Разкажи ме с длани 

  Поезия
5.0 / 6
731 0 9
Разкажи ме с нежните си длани,
като вятър в мен докосвай
мислите, все още неразгадани,
нека плуват, като облаците бели
Очертавай с обич моето тяло,
от докосването помежду ни,
нека звук на радост да зазвънне,
като пролетни жадувани камбани.
Разкажи ме със ръцете си,
от всяка ласка да звучи мелодия
И не са ми нужни много думи,
изпей ме цялата с душата си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
  • Земята се насели от обидени. Земята беше вече тясна къща. А Бог опита да размекне глината с потоп, о...
  • Дали бе въпрос на късмет да се срещнем? Дали пък съдбата това ни внуши? А може би просто животът бе ...
  • Остави този дъжд да вали, всички грешни следи да отмие, във улуците лошите дни със измамни надежди д...

Още произведения »