8.05.2007 г., 11:37 ч.

РАЗКАЖИ МИ 

  Поезия
606 0 10
 

Знаеш ли,
днес не искам

да слушам приказки

за човекоядци

и лоши магьосници,

които превръщат

живота в пустиня,

хората в дървета и жаби,

пролетта в есен

и живеят в къртичини.

За онези магьосници,

мразещи всичко и всички,

закусващи с думи

грозни и кисели,

и вечерящи

с човешката болка.

За онези, които се кискат,

докато играят на кегли

с човешки сърца

и взряни единствено

в пъпа си, не виждат

наоколо нищо хубаво,

освен себе си.

Не, не ми разказвай

от онези приказки
за стари,
бездушни
и мъртви.

Не искам да слушам.

Стига ми,

че ги виждам

наоколо.


Разкажи ми за добрите,

красиви вълшебници,

които оставят в очите

звезди и слънца.

За ония вълшебници,

хранещи със зрънца

врабчета и гълъби,

сълзите изтриващи,

говорещи с просяци,

комините чистещи
и с обич надничащи

в сърцата човешки.

Само те могат

да открият във тях

малката песъчинка

и с думи вълшебни,

искрящи от нежност,

човечност и смях,

да я превърнат

във бисер.

Разкажи ми за тях,

защото и без друго,

животът е достатъчно сив,

а понякога даже и черен.

За онези
красиви
вълшебници
ми разкажи,

обичащи хората,

и ме докосни със ръцете си

(за мен те са вълшебни)

за да ме превърнеш

не в бедна принцеса,

а просто в една от тях.

© Даша Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??