РАЗКАЖИ МИ
Знаеш ли,
днес не искам
да слушам приказки
за човекоядци
и лоши магьосници,
които превръщат
живота в пустиня,
хората в дървета и жаби,
пролетта в есен
и живеят в къртичини.
За онези магьосници,
мразещи всичко и всички,
закусващи с думи
грозни и кисели,
и вечерящи
с човешката болка.
За онези, които се кискат,
докато играят на кегли
с човешки сърца
и взряни единствено
в пъпа си, не виждат
наоколо нищо хубаво,
освен себе си.
Не, не ми разказвай
от онези приказки
за стари,бездушни
и мъртви.
Не искам да слушам.
Стига ми,
че ги виждам
наоколо.
Разкажи ми за добрите,
красиви вълшебници,
които оставят в очите
звезди и слънца.
За ония вълшебници,
хранещи със зрънца
врабчета и гълъби,
сълзите изтриващи,
говорещи с просяци,
комините чистещи
и с обич надничащи
в сърцата човешки.
Само те могат
да открият във тях
малката песъчинка
и с думи вълшебни,
искрящи от нежност,
човечност и смях,
да я превърнат
във бисер.
Разкажи ми за тях,
защото и без друго,
животът е достатъчно сив,
а понякога даже и черен.
За онези
красиви вълшебници
ми разкажи,
обичащи хората,
и ме докосни със ръцете си
(за мен те са вълшебни)
за да ме превърнеш
не в бедна принцеса,
а просто в една от тях.
© Даша All rights reserved.
