11.11.2011 г., 17:24

Разкажи ми и ще ти разкажа

1.2K 0 4

 

Силен си, така ли?
В живота си се бориш с хиляди неща.
Вървиш напред, крачиш смело, знаейки, че смелостта е с теб и в деня и в нощта.
Прекосяваш планини, морета,
пътеки осеяни с дяволски злини.
... Борбата ти за справедливост изглежда ще е вечна,
като рицар в старо време..
Като Мъж с главни букви в днешни времена..
Почакай! Спри се!
Остана ли ти време за любов поне една?
Спри за миг в мойто време,
тук не се води никаква война.
Остани за малко, поне да си починеш!
Свали целия товар пред моята врата!
Влез и разкажи ми за какво копнееш,
откри ли го до днес, спечели ли го в някоя война?
Нека сега аз да ти разкажа
за копнежите на една влюбена жена..
Седни! Спокоен вече погледни ме!
Без думи ще говоря за една съдба.
Отпусни се, с очи ще трябва да ме слушаш.
Довери ми се, с ръце ще трябва да ме виждаш.
Предадеш ли се на топлината в очите ми,
ще чуеш как нежността ми призовава твоята.
Докоснеш ли тялото ми с ръцете си,
ще видиш как страстта ми отключва силата...
Силата, която носи всяка жена...
Силата, която побеждава всяка една ваша /мъжка/ война.
Харесва ли ти разказа?... Тогава нека продължа...
И докато го правя, не спирай да ме гледаш и докосваш,
за да си припомняш всеки път, че това не е лъжа,
а то е, че Силата, Тя е в любовта.
След това продължи битките си в живота,
ще видиш колко по-сладки ще са те.
Щом вкъщи ще те чакат с охота,
твоята жена...
... и твоето дете.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...