Разкаяние
Не е напразно дългото изгаряне,
от пепел са очите ми, ръцете.
По устните ми се разхождат паяци.
Защо без Тебе, Господи, без Тебе светех?
Почти не ме боли, съвсем не плача.
Събудих се в черупката на мида.
Не мога да изпия тази чаша.
Ще те оставя, Господи, ще си отида.
Ще ме изхвърли бирената пяна,
на плажа мръсен ще изстивам.
В очите още въгленчета парят.
И виждам, Господи, без Теб е сиво!
Тогава ще ми загорчи от вяра,
ще си припомня къщата запалена.
Към Тебе цяла вечност съм вървяла.
Не си отивай, Господи, не ме оставяй!
от пепел са очите ми, ръцете.
По устните ми се разхождат паяци.
Защо без Тебе, Господи, без Тебе светех?
Почти не ме боли, съвсем не плача.
Събудих се в черупката на мида.
Не мога да изпия тази чаша.
Ще те оставя, Господи, ще си отида.
Ще ме изхвърли бирената пяна,
на плажа мръсен ще изстивам.
В очите още въгленчета парят.
И виждам, Господи, без Теб е сиво!
Тогава ще ми загорчи от вяра,
ще си припомня къщата запалена.
Към Тебе цяла вечност съм вървяла.
Не си отивай, Господи, не ме оставяй!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Радоева Всички права запазени
