Dec 18, 2008, 5:50 PM

Разкаяние

Poetry » Other

1.7K 0 11

Не е напразно дългото изгаряне,
от пепел са очите ми, ръцете.
По устните ми се разхождат паяци.
Защо без Тебе, Господи, без Тебе светех?

Почти не ме боли, съвсем не плача.
Събудих се в черупката на мида.
Не мога да изпия тази чаша.
Ще те оставя, Господи, ще си отида.

Ще ме изхвърли бирената пяна,
на плажа мръсен ще изстивам.
В очите още въгленчета парят.
И виждам, Господи, без Теб е сиво!

Тогава ще ми загорчи от вяра,
ще си припомня къщата запалена.
Към Тебе цяла вечност съм вървяла.
Не си отивай, Господи, не ме оставяй!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Клео (Джу)

Амин!

2008-12-22T17:18:38+02:00
magnum (Венцислав Янакиев)

много силна поезия , Лили !

2008-12-20T16:52:56+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Великолепие!!!

2008-12-19T22:17:43+02:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Бог е верен докрай. Два завета е сключил с човеците. И винаги ги е спазвал. В нас си е вината, че сме глухи и слепи. Всеки ден Бог ни говори по някакъв начин, който обичаме да наричаме "случайност".

2008-12-19T16:23:24+02:00
Победител (Васил Георгиев)

Пълно разкаяние! Чудесен стих, Лили!

2008-12-19T15:55:31+02:00