Разказвачката на приказки

Бледнее, изстива небето вечерно
брилянтни кристали проблясват във мрака.
Одежди от кожа в любимото черно
обличам и тръгвам – дългът ме очаква!

Наклаждам си огън от приказки стари
и каня ви днес на раздумка сърдечна.
Не сядайте близко – стихията пари!
И белег оставя – болезнен и вечен.

Запарка от билки планински целебни
отпийте и мъката си преглътнете.
Повярвайте само – ще стане вълшебна!
Заклевам се!  Ето – с ръка на сърцето.

Словата ми – мъдрост, събирана дълго,
изстрадани болки, поправяни грешки.
Усещате ли? Постепенно покълва
в душата ви силната воля човешка.

Нощта неусетно повдига воала
от сладки копнежи, мечти и надежди
и вече отворен пред нас е порталът
към царства магични, простори безбрежни.

Щастлив ли е краят? Или пък нещастен?
Решавате вие. Едно запомнете:
За всички ще дойде съдът безпристрастен,
прахта ни ще пръснат навред ветровете.