Разказвачката на приказки

Mar 12, 2024, 10:16 AM

Poetry » Landscape, Phylosophy

5.0 / 2

336 1 1

Бледнее, изстива небето вечерно
брилянтни кристали проблясват във мрака.
Одежди от кожа в любимото черно
обличам и тръгвам – дългът ме очаква!
Наклаждам си огън от приказки стари
и каня ви днес на раздумка сърдечна.
Не сядайте близко – стихията пари!
И белег оставя – болезнен и вечен.
Запарка от билки планински целебни
отпийте и мъката си преглътнете.
Повярвайте само – ще стане вълшебна!
Заклевам се! Ето – с ръка на сърцето. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Кречеталото
I Kill

As the day turns into a night, it is a fight! It is a time, when you hide, lacked of the light – whe...
Undoing

Maybe it is I after all, who chose this life to watch time dissolve flesh and stone, undoing this bo...
Man Does

Every day I fade away… I Sink… and disappear… I blink for the laughter! As the day slowly fades to g...

More works »