Разказвачът на приказки

22.10.2023 г., 23:21 ч.

Поезия » Любовна

435 1 4

На А.

Не знам кога научих се приказки да ти разказвам

И истински красивото за мен да ти показвам

Знам обаче, че без теб до мен

Не бих измислил ни един-едничък приказен рефрен.

Под нощното небе седя и ти говоря

Описвам замъци и как със дракони се боря

Рисувам с пръсти по земята влажна

И издигам кули насред буря страшна.

Ако някога за малко разказа замлъква

Усещам как душата ти към мене се промъква

И тихо и любовно ми шепти

"Хайде, разказвачо… продължи…"

Надявам се до теб достигат всяка нощ

Тези приказки за истинска любов и мощ

Изпращам ги със вятъра студен

Защото макар да си далече си винаги дълбоко в мен.

22.10.2023

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Велев1979 (Владимир Велев)

2024-01-21T12:17:53+02:00

Благодаря, Иванъ Митовъ!
Mitvans (Иванъ Митовъ)

2024-01-21T12:11:48+02:00

Любовта прави хората човеци, а човеците поети! Силен заряд има в стиховете ти. Поздравления!
Велев1979 (Владимир Велев)

2023-10-23T08:44:58+03:00

Благодаря @Довереница... За разбирането и подкрепата... Така се раждат вълшебните приказки...
Довереница (Дочка Василева)

2023-10-22T23:41:18+03:00

Нe спирай да разказваш...
Той, животът е всъщност като приказен сюжет.
Битуват кротко в неговата пазва
добряк, злодей, наивник и поет....