Разказвачът на приказки
Разказвачът на приказки
На А.
Не знам кога научих се приказки да ти разказвам
И истински красивото за мен да ти показвам
Знам обаче, че без теб до мен
Не бих измислил ни един-едничък приказен рефрен.
Под нощното небе седя и ти говоря
Описвам замъци и как със дракони се боря
Рисувам с пръсти по земята влажна
И издигам кули насред буря страшна.
Ако някога за малко разказа замлъква
Усещам как душата ти към мене се промъква
И тихо и любовно ми шепти
"Хайде, разказвачо… продължи…"
Надявам се до теб достигат всяка нощ
Тези приказки за истинска любов и мощ
Изпращам ги със вятъра студен
Защото макар да си далече си винаги дълбоко в мен.
22.10.2023
© Владимир Велев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Иванъ Митовъ!
-
Любовта прави хората човеци, а човеците поети! Силен заряд има в стиховете ти. Поздравления!
-
Благодаря @Довереница... За разбирането и подкрепата... Така се раждат вълшебните приказки...
-
Нe спирай да разказваш...
Той, животът е всъщност като приказен сюжет.
Битуват кротко в неговата пазва
добряк, злодей, наивник и поет....
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
