4.12.2013 г., 14:01

Разказвай без думи

683 0 5

септември 2013 Румяна Славова

 

Кажи ми туй,

което премълчаваш!

Свали я тази маска

на вечно силния, непобедим,

героя...

Разкрий душата си!

До костите разсъблечи я!

Покажи ми истинската същност...

Едва ли ще е толкоз страшно,

че не смееш да говориш!

Душата е по рождение прозрачна,

без пороци тежки...

Единствено страха затваря я във клетка,

като птица клета.

Отвори вратичката, пусни я!

Да литне таз душа до болка свита!

Със песен, полепнала върху езика,

разкажи за всичките си тайни "страховити"!

Не крий ни слабостта,

ни любовта,

нито твоите стремежи..

Сърце във тебе бие -

топло и човешко!

Разказвай! Аз ще помълча.

Внимателно ще слушам

как разчупваш тишината,

със това, което не изричаш...

Но и без думи

твоята красива същност

пак разбирам...

Всички се раждаме красиви!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....