септември 2013 Румяна Славова
Кажи ми туй,
което премълчаваш!
Свали я тази маска
на вечно силния, непобедим,
героя...
Разкрий душата си!
До костите разсъблечи я!
Покажи ми истинската същност...
Едва ли ще е толкоз страшно,
че не смееш да говориш!
Душата е по рождение прозрачна,
без пороци тежки...
Единствено страха затваря я във клетка,
като птица клета.
Отвори вратичката, пусни я!
Да литне таз душа до болка свита!
Със песен, полепнала върху езика,
разкажи за всичките си тайни "страховити"!
Не крий ни слабостта,
ни любовта,
нито твоите стремежи..
Сърце във тебе бие -
топло и човешко!
Разказвай! Аз ще помълча.
Внимателно ще слушам
как разчупваш тишината,
със това, което не изричаш...
Но и без думи
твоята красива същност
пак разбирам...
Всички се раждаме красиви!
© Румяна Славова Всички права запазени