Разказът на гадателката
Момче красиво,
подаде ми днес своята ръка
Усмихна се и каза...
Кажи ми,
какво ме чака...
Каква ще бъде моята съдба
Ще срещна ли любов...
Ще бъда ли щастлив...
Кажи ми всичко!
- тъй усмихнато ми каза...
и длан отворена поднесе
в моята ръка...
Докосването ме опари...
Искри,
пред мене захвърчаха...
И стана топло...
И задушно...
Душата ми за миг
се преобърна!
Уж... неговата длан четях,...
а своята история видях...
Той имаше любима...
ала не знаеше,
на нея, Той - не беше й любим...
Сърцето му от плам туптеше...
Чисто беше!
Той само искаше да е щастлив...
Тя - искаше парите,
имането му и живота...
Смъртта...му беше пожелала...
Жълтица бе платила...
със този свят да види,
как се той прощава...
Насред тълпата, обаче,
във хаоса на някаква магия...
Жена със пъстър шал се появява
Сърцето му, в ръцете си държи
От своето сърце , живот му дава
Сълзите капят, капят...
Безжизненото тяло,
със топлотата си обливат...
А тя се моли...
Да живее! Само да живее!
Живот от себе си
да му даде, тя обещава...
И после всичко избледнява...
Тя само чува...
"Ще живее...
и ще те обича!"...
И всичко пак завърта се...
*
Очите си отварям...
Как да му кажа, че смъртта го дебне...
Измислям...
нелепа,... някаква история...
И билки в пликче му подавам...
Да го отпратя бързо искам...
Той благодари с усмивка...
Поглежда ме в очите...
И се случва!!!
Кошмарът ми,...
реалност става!
До мене пада...красивото момче
Кръвта му руква...
Очите му се взират в мен...
със болка и уплаха -
изненада!...
А нападателят...
Мръсникът долен...
Той избяга!...
Булевардът пред очите
ми във писък се завърта...
Хора и коли...
Вой на сирени!...
А аз,... живота му, в ръцете си държа!
И моля се на Господ
и на Сатаната...
Единият - сила
и живот да му даде!
А другият...Да си върви!
Животът му да пощади!
В замяна -
живот от мене да си вземе!...
И всичко, всичко...
пак отново се върти...
Потъвам, някъде дълбоко с него...
Дланта му стискам здраво, здраво...
Не мога да му позволя да си отиде...
Не мога да му позволя!
Не мога!...
Пътувам...
Някъде между звездите...
Земята виждам от високо...
И светлинките някак си се смесват...
Въртят се и се смесват...
И някой казва...
Събуди се...
Очи отварям бавно...
Не е Господ...
Не е и Сатаната...
А само лекар...във престилка бяла
Усмихва се и казва...
Ще живее!...
А аз го гледам изумено...
Не разбирам...
Къде съм...и какво сънувам?
Той пак повтаря...
"Ще живее!..."
И Вие, сте добре...
Тя раната е малка...
Куршумът първо,
е ударил Вас...
А втори, него повалил е...
Любимият Ви, ще живее!
На сън, това се молехте!
А той - за Вас!
Ръцете Ви едвам отключихме!
Благодарение на Вас -
днес той живее...
*
Това накратко беше нашата история...
Така се срещнахме...
Така, без имената си дори да знаем,
се обикнахме...
Така до днес,
държим се за ръце...
И пъстрият ми шал,
той, върху раменете ми,
с любов и днес намества...
Искрите още греят
в топлите очи...
и любовта е тук, със нас...
Пред нас две весели деца
подтичват и се смеят...
Аз обещах живот да дам...
и дадох два!
Любов!
Съдба...
Живот...
Какво да кажеш друго...
Valentina N.V. (Mitova)
09/05/2021
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
