Момче красиво,

подаде ми днес своята ръка

Усмихна се и каза...

Кажи ми,

какво ме чака...

Каква ще бъде моята съдба

Ще срещна ли любов...

Ще бъда ли щастлив...

Кажи ми всичко!

- тъй усмихнато ми каза...

и длан отворена поднесе

в моята ръка...

Докосването ме опари...

Искри,

пред мене захвърчаха...

И стана топло...

И задушно...

Душата ми за миг

се преобърна!

Уж... неговата длан четях,...

а своята история видях...

Той имаше любима...

ала не знаеше,

на нея, Той - не беше й любим...

Сърцето му от плам туптеше...

Чисто беше!

Той само искаше да е щастлив...

Тя - искаше парите,

имането му и живота...

Смъртта...му беше пожелала...

Жълтица бе платила...

със този свят да види,

как се той прощава...

Насред тълпата, обаче,

във хаоса на някаква магия...

Жена със пъстър шал се появява

Сърцето му, в ръцете си държи

От своето сърце , живот му дава

Сълзите капят, капят...

Безжизненото тяло,

със топлотата си обливат...

А тя се моли...

Да живее! Само да живее!

Живот от себе си

да му даде, тя обещава...

И после всичко избледнява...

Тя само чува...

"Ще живее...

и ще те обича!"...

И всичко пак завърта се...

*

Очите си отварям...

Как да му кажа, че смъртта го дебне...

Измислям...

нелепа,... някаква история...

И билки в пликче му подавам...

Да го отпратя бързо искам...

Той благодари с усмивка...

Поглежда ме в очите...

И се случва!!!

Кошмарът ми,...

реалност става!

До мене пада...красивото момче

Кръвта му руква...

Очите му се взират в мен...

със болка и уплаха -

изненада!...

А нападателят...

Мръсникът долен...

Той избяга!...

Булевардът пред очите

ми във писък се завърта...

Хора и коли...

Вой на сирени!...

А аз,... живота му, в ръцете си държа!

И моля се на Господ

и на Сатаната...

Единият - сила

и живот да му даде!

А другият...Да си върви!

Животът му да пощади!

В замяна -

живот от мене да си вземе!...

И всичко, всичко...

пак отново се върти...

Потъвам, някъде дълбоко с него...

Дланта му стискам здраво, здраво...

Не мога да му позволя да си отиде...

Не мога да му позволя!

Не мога!...

Пътувам...

Някъде между звездите...

Земята виждам от високо...

И светлинките някак си се смесват...

Въртят се и се смесват...

И някой казва...

Събуди се...

Очи отварям бавно...

Не е Господ...

Не е и Сатаната...

А само лекар...във престилка бяла

Усмихва се и казва...

Ще живее!...

А аз го гледам изумено...

Не разбирам...

Къде съм...и какво сънувам?

Той пак повтаря...

"Ще живее!..."

И Вие, сте добре...

Тя раната е малка...

Куршумът първо,

е ударил Вас...

А втори, него повалил е...

Любимият Ви, ще живее!

На сън, това се молехте!

А той - за Вас!

Ръцете Ви едвам отключихме!

Благодарение на Вас -

днес той живее...

*

Това накратко беше нашата история...

Така се срещнахме...

Така, без имената си дори да знаем,

се обикнахме...

Така до днес,

държим се за ръце...

И пъстрият ми шал,

той, върху раменете ми,

с любов и днес намества...

Искрите още греят

в топлите очи...

и любовта е тук, със нас...

Пред нас две весели деца

подтичват и се смеят...

Аз обещах живот да дам...

и дадох два!

Любов!

Съдба...

Живот...

Какво да кажеш друго...

Valentina N.V. (Mitova)

09/05/2021