Аз до вчера лудях в твоя ден.
Бях по-жарка от огнено лято.
Бях вълна в необятно море,
птица бях горе с птичето ято.
Днес съм твоята морна лоза,
сбрала гроздове обич и мъдрост.
Аз съм твоята страстна жена
и отпивам от земната твърдост.
Златен губер разстилам за теб.
Есента ти калесвам със китка.
Вместо вино ти сипвам небе,
вместо хляб ти поднасям звездите.
И в съня ти най-тихо ще спра
леден вятър щом свирне в комина.
Ще валя, ще валя. ще валя...
Ще проправям в земята пъртина.
За да мога по първи петли,
като пролет да листна в гората,
с лудостта на пенливи реки
и с дъха на южняка в листата.
Сто жени съм събрала в една,
за да бъда за тебе различна –
сън, потайно изникнал в нощта
и мечта в най-красивия изгрев.
© Йорданка Господинова Всички права запазени