Sep 11, 2011, 12:11 AM

Различна

  Poetry » Love
1.1K 0 14

 

Аз до вчера лудях в твоя ден.

Бях по-жарка от огнено лято.

Бях вълна в необятно море,

птица бях горе с птичето ято.

 

Днес съм твоята морна лоза,

сбрала гроздове обич и мъдрост.

Аз съм твоята страстна жена

и отпивам от земната твърдост.

 

Златен губер разстилам за теб.

Есента ти калесвам със китка.

Вместо вино ти сипвам небе,

вместо хляб ти поднасям звездите.

 

И в съня ти най-тихо ще спра

леден вятър щом свирне в комина.

Ще валя, ще валя. ще валя...

Ще проправям в земята пъртина.

 

За да мога по първи петли,

като пролет да листна в гората,

с лудостта на пенливи реки

и с дъха на южняка в листата.     

 

Сто жени съм събрала в една,

за да бъда за тебе различна –

сън, потайно изникнал в нощта

и мечта в най-красивия изгрев.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...