10.07.2009 г., 14:37

Различни думи

1K 0 6

Създател се нарекох.

 

И думи нежни

в материя превръщах.

 

От кармакома в еуфория,

пренасях мислите си.

На теория не съществувах.

 

И се мръщех на лицата с етикети,

от вселената добре приети,

интелекти на хартия,

признали секти и магия.

 

Кръстещи се,

триещи колене в земята,

хранещи я с бензиновите изпарения

на таратайки скапани.

 

Почитащи бога на думи,

преплели пръсти и чакащи,

някой да изпълни молбите им,

някой да нахрани душата им.

 

А аз се научих да отминавам,

да попивам всичко живо

и да плюя мъртвото с живот.

 

Научих се и да създавам,

да руша, да ставам и да падам,

и да плувам в пот.

 

Да виждам въздухът как трепка,

да галя стръкчета трева,

 

да пазя чисто и да пиша,

да пиша чисто и да пазя.

 

И да ходя се научих,

дори наложи ми се и да лазя.

 

 

Не ви обичам, но не ви и мразя,

пазя се от приликите помежду ви.

 

Кармакома,

еуфория,

едно и също състояние,

различни думи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нечарм Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Както го четях и се наслаждавах просто на потока от думи, изведнъж осъзнах, че чета с широко отворени очи и визуализирам стръкчетата ти трева и трепкащия въздух...живота на целия този твой поток от думи.
    Благодаря ти! Харесах
  • има нещо необикновено в творбите ти.. още не знам точно какво е, но продължавам да чета, за да разбера!
    с усмивки!
  • Логвам се да кажа,че много ми хареса!!!!!
  • Поздрав!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...