Разлюбих зората
Отново съм разлюбила зората...
Затуй и слънцето е изчурял картоф.
Мълчанието ти не ми е злато,
а наказание за моята любов.
Отново съм разлюбила зората.
И следобеда разлюбих, и нощта.
Затуй изглежда всичко непознато.
Затуй мълчиш и ти сега.
Отново съм разлюбила зората,
но пак ще я обикна, знам.
Ще я обикна, ала чак когато
ти няма да си вече там.
Аз таз история я зная!
И зная, че така е редно.
Не за първи път достигам края...
И зората не разлюбвам за последно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
