Отново съм разлюбила зората...
Затуй и слънцето е изчурял картоф.
Мълчанието ти не ми е злато,
а наказание за моята любов.
Отново съм разлюбила зората.
И следобеда разлюбих, и нощта.
Затуй изглежда всичко непознато.
Затуй мълчиш и ти сега.
Отново съм разлюбила зората,
но пак ще я обикна, знам.
Ще я обикна, ала чак когато
ти няма да си вече там.
Аз таз история я зная!
И зная, че така е редно.
Не за първи път достигам края...
И зората не разлюбвам за последно...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
