Разминаване
През фалшивата позлата на залязващото слънце,
като ленива котка се извива трамваят
в дъгата от релси и жици, само за него познати.
Клатушка се тромаво и бърза да провери...
Дали е само илюзия?
Или там, в маранята, двете линии наистина ще се слеят.
А аз... Не намерих своята успоредна,
с която да се слея в безкрая.
И никога не успях в релси да вляза.
Не заобичах утъпкани коловози и познати посоки.
Все неуловимото скитах и търсих.
Стигаше ми да е незнайното - невидяно, неусетено още.
Нови пътища в мен се пресичаха.
И не разбрах...! Кога в кръстопът се превърнах,
на който с теб се разминахме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тасо Всички права запазени
