5.12.2009 г., 0:18

Разминаване

496 1 2

 

 

 

Опитвам се да разгадая

онези сили

които движат

твоите мисли,

стремежи

и настроения.

Опитвам се да те отклоня от тях,

за да мислиш само за мен,

да се стремиш към мен

и настроението ти да зависи

единствено от моето настроение!

Уви,

това е толкова непостижимо...

Неумолимият поток

на живота

ни влече

и не пита

за нашите желания.

 

Всяко разминаване

в бързеите на времето

усещам

като тъпа болка от удари

на подводни камъни,

които заглаждат

чувствата

и спомените.

 

Опитвам се да разгадая

водата -

тази вечна стихия,

която събира

и разделя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...