5 dic 2009, 0:18

Разминаване

501 1 2

 

 

 

Опитвам се да разгадая

онези сили

които движат

твоите мисли,

стремежи

и настроения.

Опитвам се да те отклоня от тях,

за да мислиш само за мен,

да се стремиш към мен

и настроението ти да зависи

единствено от моето настроение!

Уви,

това е толкова непостижимо...

Неумолимият поток

на живота

ни влече

и не пита

за нашите желания.

 

Всяко разминаване

в бързеите на времето

усещам

като тъпа болка от удари

на подводни камъни,

които заглаждат

чувствата

и спомените.

 

Опитвам се да разгадая

водата -

тази вечна стихия,

която събира

и разделя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...