5 дек. 2009 г., 00:18

Разминаване

508 1 2

 

 

 

Опитвам се да разгадая

онези сили

които движат

твоите мисли,

стремежи

и настроения.

Опитвам се да те отклоня от тях,

за да мислиш само за мен,

да се стремиш към мен

и настроението ти да зависи

единствено от моето настроение!

Уви,

това е толкова непостижимо...

Неумолимият поток

на живота

ни влече

и не пита

за нашите желания.

 

Всяко разминаване

в бързеите на времето

усещам

като тъпа болка от удари

на подводни камъни,

които заглаждат

чувствата

и спомените.

 

Опитвам се да разгадая

водата -

тази вечна стихия,

която събира

и разделя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...