Dec 5, 2009, 12:18 AM

Разминаване

504 1 2

 

 

 

Опитвам се да разгадая

онези сили

които движат

твоите мисли,

стремежи

и настроения.

Опитвам се да те отклоня от тях,

за да мислиш само за мен,

да се стремиш към мен

и настроението ти да зависи

единствено от моето настроение!

Уви,

това е толкова непостижимо...

Неумолимият поток

на живота

ни влече

и не пита

за нашите желания.

 

Всяко разминаване

в бързеите на времето

усещам

като тъпа болка от удари

на подводни камъни,

които заглаждат

чувствата

и спомените.

 

Опитвам се да разгадая

водата -

тази вечна стихия,

която събира

и разделя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...