14.05.2009 г., 9:11 ч.

Разминаване 

  Поезия » Любовна
503 0 3

Очите ти се правят на спокойни,

но плач среднощен се е скрил зад тях.

Усмихваш се, ръкуваш се с достойнство,

а в погледа ти грее глад за грях.

 

Гласът ти пази поривите лунни,

миражните надежди отпреди.

Мълчи, не можеш с пепеляви думи

да върнеш нищо. А сега върви.

© Иван Миланов Шопов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??