Очите ти се правят на спокойни,
но плач среднощен се е скрил зад тях.
Усмихваш се, ръкуваш се с достойнство,
а в погледа ти грее глад за грях.
Гласът ти пази поривите лунни,
миражните надежди отпреди.
Мълчи, не можеш с пепеляви думи
да върнеш нищо. А сега върви.
© Иван Миланов Шопов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
