18.10.2020 г., 0:54

Разминаване

456 1 0

Ние с теб все ще се разминем,
зад някой ъгъл, на някой кръстопът.
Ще чакаме всичко да отмине
и все някога душите да се засекат. 
Но все по-трудно се вярва в това
и все по-дълъг става този път. 
Бих искала да се раждаме с крила, 
за да могат и телата да летят. 
Дали тогава заедно ще полетим
и ще поделим ли общата съдба? 
Или вечно отделно ще вървим, 
докато не свърши с нас света?! 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...