Размисли
Човек се ражда с дързост на поет,
намерил се във ритми барабанни,
и ризата щом върже на куплет,
от истините - в себе си все пада...
И цар да е в най-чудния палат
със верни царедворци и велможи -
най-страшно е да бъде безсърцат,
когато смъква от душите - кожи.
Ако убие в тъмното сърна,
очите ù са писъчни куршуми
и от разстрела, късен, на съня
се връща парещ рикошет от думи...
Щом скитник е в мечтите си добри,
просията е истинска награда,
изпила от вълшебните мъгли
една красива вяра белобрада...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
, Галина
