ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
Dec 11, 2011, 8:21 PM

Размисли

1.1K 0 22

Човек се ражда с дързост  на поет,

намерил се във ритми барабанни,

и ризата щом върже на куплет,

от истините -  в себе си все пада...

 

И цар да е в най-чудния палат

със верни царедворци и велможи -

най-страшно е да бъде безсърцат,

когато смъква от душите - кожи.

 

Ако убие в тъмното сърна,

очите ù са писъчни куршуми

и от разстрела, късен, на съня

се връща парещ рикошет от думи...

 

Щом скитник е в мечтите си добри,

просията е истинска награда,

изпила от  вълшебните мъгли

една красива  вяра белобрада...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0