Размисли
Размисли
Чета някога написан стих,
и почерка, и думите са мои,
но себе си там не открих,
там, сред романтични герои.
Чувствам, душата не старее...
и все пак времето е отлетяло,
знам, в някой прозаичен ден,
някъде, свършва всяко начало.
Още стискам овехтели мечти -
до сетния ден животът е лотария,
каквото и съдбата да ми отреди,
имам място под небето на България.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
