May 18, 2015, 12:31 AM  

Размисли 

  Poetry » Other
468 0 2

 

         Размисли

 

 

 

Чета някога написан стих,

и почерка, и думите са мои,

но себе си там не открих,

там, сред романтични герои.

 

Чувствам, душата не старее...

и все пак времето е отлетяло,

знам, в някой прозаичен ден,

някъде, свършва всяко начало.

 

Още стискам овехтели  мечти -

до сетния ден животът е лотария,

каквото и съдбата да ми отреди,

имам място под небето на България.

 

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??