Размисли
Чета някога написан стих,
и почерка, и думите са мои,
но себе си там не открих,
там, сред романтични герои.
Чувствам, душата не старее...
и все пак времето е отлетяло,
знам, в някой прозаичен ден,
някъде, свършва всяко начало.
Още стискам овехтели мечти -
до сетния ден животът е лотария,
каквото и съдбата да ми отреди,
имам място под небето на България.
© Запрян Колев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
