Размисли
Чета някога написан стих,
и почерка, и думите са мои,
но себе си там не открих,
там, сред романтични герои.
Чувствам, душата не старее...
и все пак времето е отлетяло,
знам, в някой прозаичен ден,
някъде, свършва всяко начало.
Още стискам овехтели мечти -
до сетния ден животът е лотария,
каквото и съдбата да ми отреди,
имам място под небето на България.
© Запрян Колев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
