M1234567891 (Миночка Митева)
417 12708
15.01.2022 г., 20:16 ч.

Размисли 

  Поезия » Друга
237 6 14

Тази нощ съм замислена пак,

към безкрая далечен загледана

и сякаш малък ,наивен хлапак,

във възторг е духът ми, в надежда.

 

Зная, че съм създадена, за живот,

чрез мъка и любов неизразима,

и се опитвам, да прочета Всемира,

с духът ми развълнуван, немирен.

 

Привлича ме океанът безбрежен,

със сенките ме мами той, със песен

ме зове , преспива ме с вълните си

и ме люлее с яростните  ветрове.

 

Като с магнит ме тегли и  небето,

със звездите си вечер ме привлича,

сякаш ме гледат невинни  очи,

а сърцето стаено в гърдите мълчи,

щом го докоснат отново  лъчите му.

 

Не ме безпокои нищо, дори светът

изцяло да се затрие, тялото ми

може, да се смаже, но духът ми ,

ще остане завинаги жив!

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??