Размисли
Тази нощ съм замислена пак,
към безкрая далечен загледана
и сякаш малък ,наивен хлапак,
във възторг е духът ми, в надежда.
Зная, че съм създадена, за живот,
чрез мъка и любов неизразима,
и се опитвам, да прочета Всемира,
с духът ми развълнуван, немирен.
Привлича ме океанът безбрежен,
със сенките ме мами той, със песен
ме зове , преспива ме с вълните си
и ме люлее с яростните ветрове.
Като с магнит ме тегли и небето,
със звездите си вечер ме привлича,
сякаш ме гледат невинни очи,
а сърцето стаено в гърдите мълчи,
щом го докоснат отново лъчите му.
Не ме безпокои нищо, дори светът
изцяло да се затрие, тялото ми
може, да се смаже, но духът ми ,
ще остане завинаги жив!
© Миночка Митева All rights reserved.
