3.02.2024 г., 11:36 ч.

Размисли 

  Поезия » Философска
353 2 3

В морето где душите плуват
и аз разпънал съм платна
а мислите ми с тях пътуват
и търсят в мрака светлина.

 

Аз търся нещо неоткрито
дори частица от частта
от истината нявга скрита
затрупана във пепелта.

 

Тъй както Диоген, излегнат
край бъчвата си в слънчев ден
премислям миналото време
и бъдещите дни пред мен.

 

Какво след нас остава вечно
изкуство, знания, мечти,
та нявга, в бъдеще далечно
да си безсмъртен с тях и ти.

 

Прах сме били и прах ще станем
прашинка нейде вечността
но в бъдещето ще останем
като частици от частта.

© Огнян Железов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??