Размисли
В морето где душите плуват
и аз разпънал съм платна
а мислите ми с тях пътуват
и търсят в мрака светлина.
Аз търся нещо неоткрито
дори частица от частта
от истината нявга скрита
затрупана във пепелта.
Тъй както Диоген, излегнат
край бъчвата си в слънчев ден
премислям миналото време
и бъдещите дни пред мен.
Какво след нас остава вечно
изкуство, знания, мечти,
та нявга, в бъдеще далечно
да си безсмъртен с тях и ти.
Прах сме били и прах ще станем
прашинка нейде вечността
но в бъдещето ще останем
като частици от частта.
© Огнян Железов All rights reserved.
