Размисли на Кети и Дани /Мечтазаизгрев и Данида /
Полунощ е, луната е изгряла,
навред царува тишина,
сгушила съм се на поляна
в прегръдките на майката Земя.
Вперила съм поглед към звездите
и мисъл ме гризе една.
Дали това там горе са душите
на милите ни същества?
Дали, когото на небето
видим падаща звезда
дошло е времето в което
нов живот да създаде тя?
Дали във Космоса живеят
и други същества,
обичат, мразят или пеят,
за тях важни ли са малките неща?
Дали се питат като мене
поглеждайки към Млечния път
и колко много надалече
на Бог намира се домът?
Кети
Не зная, Кети! Може би така
в незнанието, Бог да ни извайва.
А всяка мисъл с падаща звезда
да ни въвежда в неговата тайна.
И аз се питам ровейки в пръстта
дали ме чуват тате, дядо, баба.
И как изниква винаги трева
в легло, което Слънчице огрява?
Защо сънувам нечие огнище,
което тук не помня да съм палила?
И губи се сънят недоразнищен
от жалкият ми опит за познание.
Това, което движим днес с очи
е точна мяра, земна... да ни Има!
Но то е повечко, от повече Земи,
аз вярвам сляпо в Разумност незрима.
Предлагам ти сега да помълчим,
да кротнем с обич длани към Високо.
Усещаш ли - по теб и мен твори
чрез стих, божествено длетото?
И нека бъдем мънички звезди,
макар да топлим само на Земята,
оставили Творецът да реши
къде и как да сложи Светлината.
Дани
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кети Колева Всички права запазени
