1.12.2022 г., 15:29  

Размисли след втора чаша

594 0 0


Всичко в живота е удоволствие и наслада.
Особено след втората чаша.
Оставете Буда с неговите четири постулата.
Живота си е екстра, дори да е страдание.
И тоя, който го е измислил е...голяма работа.

Аз съм от избраните за
всяко усещане.
За всеки момент.
За всеки звук.
За всеки вкус
И всеки допир.

Защото такъв съм създаден - човек.


Някои се чудят как да се самоубият,
А други, изпуснали възможността поглеждаме назад и разбираме, че всичко в тази шеметна поредица от радост и тъга си е струвало до последният петак, и така е трябвало да бъде - живота ни, неповторим в своето несъвършенство е нашият лично изстрадан шедьовър.

Ще трябва да го заобичам тоя проклет живот.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Svetoslav Vasilev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...