Размисли на завет
Ветрове бушуват вън...
Светът е бърлога на омагьосани призраци
гладни за щастие, власт и пари...
Скудоумници, не алчнеете ли прекомерно?
Не са ли тесни гърлата ви?
Не сте ли само хипетрофирали ауспуси?
Вретеното на съдбата развива се,
изпуснато от ръката на Мойрата...!
Този род човешки трябва да премине.
Без остатък, без спомен дори...
Гладни дечица с огромни очи
да се търкалят с милиарди консерви,
оглозгвайки буркана с надеждите...
Последната конвулсия на изгревите
нека секне завинаги
и меч тъмнина да посече граала на залеза.
Катедралата на вечния мрак
да хвърли страховитата сянка
върху наклонената ос на Земята...
Мравките в ужас да побягнат
от кривата усмивка на екватора...
Ледени яйца от комети да блъскат
гримасата на последните мигове.
Там, от тъмния Хребет на бъдещето
да се отрони лавината на възмездието.
Звездите на съдния ден
нека с пергел космически очертаят
могъщия, но последен свод на съзвездията
и весталката на Утрото
да Го отмени с пръст насочен надолу!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
