Размисли по време на партия шах
Играем с моя внук на шах.
Подреждаме за битка фигурите
черно-бели.
Дали в живота правилно разбрах?
Войните водели се със стратегии.
Играя крайно предпазливо.
На дълъг път се тръгва
с малка стъпка
и... надалеч се стига.
Но мит, оказва се…
Предъвкана, изплюта дъвка!
Какво, като през целия живот
на принципите винаги залагах?
И колко надалече да съм стигнала?
Но пак не съжалявам,
че в правилните стъпки все внимавах.
Вървях, макар крилата ми
да ги подстригваха…
………………………………..........................
Днес с внука ми играем шах!
Той, дръзкият, шестнадесетгодишен,
воюва във играта радикално!
С царицата до шушка ме обра.
Без нито ход излишен!
Дори му бе забавно!
А мислех си, че в логиката съм добра…
От пешката със два-три хода
с царица втора се сдоби.
Препусна по дъската с двата коня.
На пух и прах стратегиите ми разби.
Признавам! Играта я спечели!
С младежка дързост! Но и с мисъл!
И нека никога не се налага
да побеждава в истинска война!
Тогава дързостта му губи смисъл.
Войната не е игра на шах.
Там победители и победени няма…
……………………………………….
Това си мислих, с него докато играх...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
