13.12.2017 г., 13:00

Размисли за пътища житейски

804 0 0

На 70 години станах и чудя се дали е вярно? 

Защото това би значело мъдрец да бъда и да е реално

проблеми да решавам всякакви, да съветвам близки хора

и да им помагам в живота задачите си да решават без умора.

 

Така си мисля, че това е възраст толкова достойна,

и че с това е свързана и е непристойно,

ако при сътворяването и не си съумял да станеш

личността желана с възможности управлението на живата си да хванеш.

 

А, дали съумях наистина да тръгна в посоката желана?

Дали резултатът, който се получи е този, който е по плана?

Сътворяван с много мисли, с много желания, труд и умение

и това което трябваше да се получи е човек за уважение.

 

Не зная и не бих могъл това да го твърдя.

Тези в правото си са близките, с които пътя извървя.

Тези, които с тебе си деляха трудностите в живота.

Тези, които без да се съмняват си деляха проблемите с охота.

 

Остава само да им кажеш колко много им благодариш.

Да им кажеш също и колко много им дължиш.

И за това, че за да стигнеш тази възраст и да си борчески настроен

заслугата и тяхна е и е животът ти спокоен.

 

Благодаря Ви мили мои!

 

                                                     Стефан Цеков

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Цеков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...